Изследователското съзнание не се основава на механичен пренос и на общовалидност. В културно-исторически план то е пълноценно, ако се базира на автентичния код на преживяването.
Все си мислех, че някои поовехтели схващания в историческата проблематика върху най-старата българска история са надживяни или поне, че не са в онзи безхаберен монолог, който все още рецидивира в учебниците. Днес вече разбирам, че на този етап това е наивно и непостижимо. Все още го няма общественият научен ресурс, който да извърши тази културна операция. Няма го състоянието на духа.
Темата „Мадарски конник” се оказва особено жилав интелектуален възел. Дали наистина е открит негов двойник в Северен Афганистан (Модар, с. Шамарк) и доколко това е защитимо? Всичко зависи от ракурса на гледната точка, от гледащия, но и от състоянието на логиката у слушащия.