Страстите около нелегалната арт-атака, избрала за обект този паметник от 1954 г., утихват по своя естествен път. Всичко се връща в стария дълбок коловоз, удобен и предвидим. Но … дори и след поредното умиване, този монумент вече няма да е същият. Върху историята на собствения си формален повод, той продължава да създава своя история.
Няма грешка! Ако през последните два месеца обществото е следило публикациите в периодичния печат, отнасящи се до една тамплиерска инициатива, под чиято шапка се настани и търсенето на българската прародина в Бурятия и Монголия, то едва ли изненаданите ще бъдат повече от един трамвай хора. Всички публикации по тази тема избутват на преден план името и представите на Николай Овчаров – археолог, нашумял с редица свои спорни и безспорно невъзможни тези.
В началото на април 2011 година някои ежедневници поместиха информация за предстояща културна експедиция до Бурятия и Монголия, инициирана от Ордена на българските тамплиери. Интерес предизвика историческият ракурс, вмъкнат като една от целите й, визиращ търсенето на българските корени там.