За „монголския“ Аспарух

Няма грешка! Ако през последните два месеца обществото е следило публикациите в периодичния печат, отнасящи се до една тамплиерска инициатива, под чиято шапка се настани и търсенето на българската прародина в Бурятия и Монголия, то едва ли изненаданите ще бъдат повече от един трамвай хора. Всички публикации по тази тема избутват на преден план името и представите на Николай Овчаров – археолог, нашумял с редица свои спорни и безспорно невъзможни тези.

Този път съобщението идва от в-к Стандарт (16 юни 2011 г.), подписано от Борислав Петров. Материалът „Хан Аспарух идва от Монголия” няма как да не бъде генетично свързан със същата тамплиерска благословия на състоялото се неотдавна посещение на българската делегация в районите на споменатите Бурятия и Монголия и обещаващото участие в нея на същия Н. Овчаров.

Журналистическите материали достатъчно широко отразиха научния възторг на археолога от шаманските ритуали, видяни там, в които той разпознал „спомена” за прабългарите … по представите на баща си проф. Димитър Овчаров – един от консултантите за злополучния филм „хан Аспарух”, неправещ разлика между колобър и шаман. Но каква била изненадата на Н. Овчаров, когато разбрал, че в Бурятия не знаели нищо за роднински връзки с т.нар. прабългари. Тази конфузна ситуация разпалила научната страст на археолога да запълни празнините с обещание за цикъл от лекции.

В споменатата кратка статия във в-к Стандарт (16 юни 2011 г.) се прави съобщението, че този път Аспарух ще дойде не на кон, а със самолет от Монголия. Става дума за инициатива на Иван Евстатиев – секретар в българското посолство в Улан Батор (бивш кмет на гр. Пазарджик) – да се отлее монголски паметник на Аспарух. Във връзка с честванията на 1330 г. българска държава, замисълът предвижда, този паметник да бъде доставен в гр. Стрелча. Нали никой не се съмнява, че такъв творчески акт е съзнателно търсен в „монголската връзка” на българската държавност? В този смисъл монголският Аспарух (иранско име) май си е българска „находка” на позакъсала логика и познания.

В историческия ракурс на съобщението се подразбира, че разликата между реалния и скулптирания владетел е само в превозното средство. Не би трябвало да сме шокиране, ако след „кацането”, самолетният Аспарух се окаже с дребно монголско конче и с различен от българите антропологичен тип. Историята има своите примери. За да бъде „свой” за източната традиция, в лицето на Шака Буда (принц от сакски, т.е. източноирански произход) тя е наложила изображения на монголоид. Не това е най-важното. Тревогата идва от факта, че и научната глупост вече има своите самолетни криле, а вероятно и … звезден миг.